1) COVID-19 протича различно при всеки пациент. Големият проблем и за здравната система в България и за самите пациенти е втората фаза на заболяването (белодробната) и по-течно тежките и форми. Пациентите развиват дихателна недостатъчност и имат нужда от хоспитализация и кислородолечение. Повечето пациенти с COVID-19 не стигат до тази фаза или поне не стигат в тежкия и вариант. Рискови са възрастните (>60г.), мъжете, тези с обезитас (особено тежък) и то най-вече тези с диабет и предиабет. При съчетание от тези фактори, рискът от тежко протичане и необходимост от хоспитализация достига >20%. Факт е обаче, че има и млади пациенти без рискови фактори, при които болестта протича тежко, за съжаление никой не е застрахован, най-добрият начин да се намали риска от тежко протичане на COVID-19 е ваксинацията.
2) Ключово е да се разбере, че втората фаза по правило се разгръща след 6 ден (дните се смятат от първия ден на симптомите, а не от теста), ако пациента направи рентгенова снимка на 3 ден или пусне кръвни изследвания на 4 ден или лекар специалист извърши преглед, включително се направи скенер на 5 ден и всичко е наред, това по никакъв начин не означава, че пациента няма да се влоши след 3-4-5-6 дни. Правилото за ден не е абсолютно, някои пациенти се влошават доста по късно, но принципът, че първите 5 до 6 дни COVID-19 протича като проста обикновена (понякога много неприятна) вирусна инфекция остава валиден.
3) Липсват сигурни данни за какъвто и да било подход, който може да предотврати тази “втора” белодробната фаза. Нито антибиотиците пазят “да не слезе надолу”, нито има полза от кортикостероиди при леките и начални форми – даже може да има вреда, т.к. се потиска имунният отговор към вируса. Няма данни за клинично значим ефект от имуномодулатори/имуностимулатори. Може би единственото нещо, което върши работа е заместването с Витамин Д, но при пациенти, които: а) имат дефицит на Витамин Д, б) преди да се разболеят. Втората белодробна фаза се развива поради реакция на самия организъм към вирусната инфекция и е непредвидима. Друга новост, която все още не е широко приложима са препаратите съдържащи антитела, но не е ясно колко ще са ефективни при новият вариант Омикрон.
4) В контекста на горните точка 2) + 3) най-разумното нещо, което всеки пациент може да направи е да се изолира + да се запаси с търпение и спокойствие + да си намери пулсоксиметър и да се научи да борави с него. При задух, десатурация, гръдна болка, влошаване и/или липса на подобрение се търси лекарска помощ и хоспитализация. За фебрилитет, кашлица, хрема, болки в мускулите, главоболие могат да се използват симптоматични средства.
Основна цел на информацията в горните няколко точки е да се избегне правенето на прекалено ранни лабораторни или образни изследвания, които не носят полза за никой и внасят по-скоро информационен шум. „Повтарям, че нормалните образни и/или лабораторни изследвания направени прекалено рано не означават, че някой няма да се влоши буквално след няколко дни и нещата няма да изглеждат по по-различен начин“ казва д-р Носиков. Най-подходящият момент да се направят изследвания е при влошаване на състоянието или след 7-8 ден, стига състоянието на пациента да позволява. Важното е да се знае, че в този период пациентите са по-малко заразни за околните.
Предпочитаният метод в България е рентгенова снимка на гръден кош, който се използва широко при COVID-19, не е най-чувствителното образно изследване и хваща само едрите промени при интерстициални пневмонии. „С това по никакъв начин не агитирам всеки да си прави скенер (КТ) на гръден кош. Просто теоретично е възможно да си с нормална или почти нормална рентгенография и пак да десатурираш. „ споделя д-р Носиков. Обратното при снимки разчетени с пневмонични засенчвания и леко протичане и липса на десатурация също се срещат често в практиката. Накратко може да липсва корелация между лабораторните и образните изследвания и клиничното протичане при конкретен пациент. Затова е необходимо резултатите винаги да се разглеждат в клиничен контекст от специалист с опит по проблема. Няма и какво да замести самопроследяването с пулсоксиметър в домашни условия.
„Аз лично използвам белодробната ехография за оценка на тежестта на белодробното засягане, методът е бърз, лесен и достъпен“ споделя д-р Носиков. При този метод в повечето промени при COVID -19 са периферни и се хващат лесно, много по-добре работи от рентгеновите снимки и за разлика от скенера е без лъчево натоварване за пациента.
Няколко думи защо е важно да се тестваме и как и кога. Ако при влошаване ви е необходима хоспитализация и нямате положителен тест попадате в парадоксалната ситуация, че нито може да бъдете приети в COVID–отделение, официално не сте с COVID-19, нито пък в друго отделение, много вероятно е да заразите останалите пациенти в отделение, което не е COVID. Поради тази причина, е желателно да имате положителен, официално регистриран тест в сертифицирана клинична лаборатория. Бързите тестове работят най-добре на 3-4 ден от началото на симптомите, когато са направени прекалено рано – често са негативни, след седмия ден – също често са негативни, т.к. вирусният товар се премества надолу. PCR тест може да се направи по-всяко време, но отново ако е направен прекалено рано може да е фалшиво отрицателен, т.к. вирусът не се е намножил достатъчно в носоглътката. Практиката в България е да се опита с бърз антигенен тест, при негативен резултат същия се повтаря след два дни, и при отново негативен резултат се преминава към PCR тест.
И за финал една нотка сериозен оптимизъм – независимо от това, че болестта е неприятна и непредвидима, излекуваните пациенти от COVID-19 са многократно повече от починалите. Ако се вземе предвид скритата заболеваемост, която е значима, смъртността вероятно е под 1%, а при Омикрон е още по-ниска. Така че, ако сте се разболели – тествайте се, изолирайте се, запасете се с търпение, намерете си пулсоксиметър, осъществете контакт с лекар, който да ви следи състоянието, например личен лекар или лекар с опит по проблема.
Д-р Александър Носиков
Може да заявите час за консултация или пост ковид пакет на телефона за пациенти +359 89 453 1553 или по емайл contact@i-health.bg