Захарният диабет е заболяване, при което има трайно повишение в стойностите на кръвната захар, водещо до необратими увреждания в целия организъм. Това е една от най-разпространените социално-значими болести на нашето съвремие, чиято честота ежегодно нараства. По данни на Международната диабетна федерация от края на миналата година около 537 милиона души (или 10% от световното население) в зряла и напреднала възраст страдат от захарен диабет. В над 90% от случаите това е захарен диабет тип 2, който заедно със затлъстяването е част от неинфекциозната метаболитна пандемия на 21-ви век. Нейните последствия „крадат“ значителна част от качеството и продължителността на живота при хора в активна възраст. Разпространението на диабетните усложнения също прогресивно расте. Те се разделят условно на макро- и микросъдови. Първите засягат големите съдове и водят до по-често настъпване на миокарден инфаркт, инсулт или запушване на артериите на краката. Другата група са микросъдовите усложнения, които поразяват малките съдове на ретината, бъбреците и нервите. Последните са водеща причина за слепота, бъбречна недостатъчност и ампутации на стъпалата. Добрата новина е, че тези усложнения са потенциално предотвратими при ранно откриване и правилно лечение. Успехът на този процес е гарантиран единствено при активното участие както на лекаря, така и на пациента.
|
 |
| д-р Ивета Недева, дм
ендокринолог
УМБАЛ „Александровска“ |
|
Какви са различните по вид очни увреждания при пациентите със захарен диабет?
Най-честото и най-сериозно очно усложнение на диабета е диабетната ретинопатия. Тя е основна причина за понижено зрение и слепота в индустриализираните страни, а също и първостепенна причина за слепота при хората над 60-годишна възраст. В България честотата на диабетната ретинопатия достига до 1,6% от населението. Във възрастовия диапазон 20-70 години, тя заема едно от първите места като причина за слепота. Възникването на диабетната ретинопатия зависи от продължителността на диабета, от метаболитния контрол на заболяването и от възрастта на пациента – развива се най-често при пациенти с давност на диабета 10-15 години.
По своята същност диабетната ретинопатия представлява микроангиопатия, при която високите стойности на кръвната захар води до увреждане на най-малките кръвоносни съдове – прекапилярните артериоли, капиляри, посткапилярните венули. Съществуват две форми на диабетна ретинопатия – непролиферативна диабетна ретинопатия (НПДР) и пролиферативна (ПДР). Макулният оток може да съществува и при двете форми, но се среща по-често при НПДР.
Увреждането на очите обаче не се свежда само до развитие на диабетна ретинопатия; всички структури на очния анализатор практически са изложени на неблагоприятното въздействие на диабета.
Развитието на катаракта се среща с 60% по-често при хора с диабет спрямо тези с нормогликемия. Тя бива метаболитна, сенилна и вторична – при други очни заболявания в резултат на захарен диабет.
Развитието на глаукома с отворен ъгъл се среща при 4% от хората с диабет. Честота ѝ е 1.2 до 2.7 пъти по-висока от тази при недиабетиците и нараства с напредване на възрастта и давността на диабета.
При неголям процент (0.4%) от хората със захарен диабет може да се наблюдава мононевропатия на очедвигателните нерви. Те могат да бъдат засегнати самостоятелно или съчетано и тогава се развива офталмоплегия.
Нарушения в рефракцията се наблюдават често още при изявата на захарния диабет. Счита се, че при хипергликемия глюкозата навлиза в интрацeлуларните пространства на лещата, което води до оток на лещата и свързано с това нарастване на миопията.
Как може да намалим риска от увреждане на очите при диабет?
Безспорно от изключителна важност е периодичното изследване на пациентите със захарен диабет. При възрастни и деца над 10г. със захарен диабет тип 1, се препоръчва изследване на очните дъна 5 години след поставяне на диагнозата, докато при тези с тип 2 още при поставяне на диагнозата на заболяването. След това прегледите трябва да се провеждат ежегодно. По-чести прегледи се налагат при нововъзникнала или прогресираща ретинопатия, при наличие на нефропатия, анемия, дислипидемия и бременност.
Най-добрата профилактика на очните усложнения при захарен диабет е стриктният контрол на гликемията и овладяване на утежняващите фактори – артериална хипертония, хиперлипидемия, тютюнопушене и др.
|
 |
| д-р Вероника Бачева
офталмолог
МБАЛ „Света София“ |
|
Възможно ли е веднага да се диагностицира ретинопатията?
Напълно възможно е, диагностиката изисква по задълбочено снемане на офталмологичен статус. Диабетната ретинопатия може да бъде поставена като диагноза, без анамнеза за диабет, по офталмоскопска находка, необходимо е само нейното детайлно познаване. Изследването на пациенти включва: зрителна острота, измерване на вътреочно налягане, офталмоскопия, а при необходимост ОСТ (оптична кохерентна томография) и Флуоресцеиновата ангиография (ФА).
Зрителната острота трябва да бъде проследявана при всеки един пациент. Намаленият визус би могъл да ни бъде индикатор за патологичен процес, като например макулен едем или хемофталм. Важно е да отбележим, че зрителната острота, не е индикатор за тежестта на ретинопатията. Също така е много важно да се прецизира причината за намаленото зрение.
Как може да намалим риска от увреждане на очите при диабет?
Първото и най важно нещо е да поддържаме добри нива на кръвната захар, за да предотвратим или забавим развитието на очно заболяване при хората със захарен диабет. От значение също така е и контрола на кръвното налягане, както и контрола на мазнините (холестерол и липиди) в кръвта.
Важно е да не забравяме за здравословния хранителен режим и избягването на алкохол и тютюнопушене. Редовната физическа активност, както и стриктния прием на предписаните ни лекарства. И не на последно място са регулярните прегледи при очен лекар за проследяване на състоянието и своевременно лечение, тъй като диабетната ретинопатия е лечима, особено когато се диагностицира рано.
|
 |
| д-р Цветан Гатев
ендокринолог
УМБАЛ „Александровска“ |
|
Какви са причините за увреждане на нервите при диабет?
Диабетната невропатия представлява увреждане на периферните нерви по различни болестни механизми, при което се засягат сетивни, двигателни и вегетативни нерви. Основна причина за развитието ѝ е лошо контролирания захарен диабет и трайно високите нива на кръвната захар. Тя се отлага в нервните окончания, превръща се в токсични продукти и директно атакува нервната клетка. При захарен диабет също така се запушват малките кръвоносни съдове на нервите, нарушава се тяхната обмяна и се стига до нарушение във функцията им. Други фактори, утежняващи невропатията са тютюнопушенето, алкохолната злоупотреба, затлъстяването, бъбречната недостатъчност, ниските нива на витамин В12, механичното притискане на нервните окончания, например при дискови хернии. Най-често са засегнати нервите на стъпалата, при което пациентите се оплакват от тръпнене, схващане, сърбеж или болка в краката. Сухата и напукана кожа по ходилата също може да бъде проява на диабетна невропатия и изисква консултация със специалисти – невролог и ендокринолог.
На какъв етап от захарния диабет се проявява диабетната невропатия?
Полиневропатията е едно от най-честите хронични диабетни усложнения, която се среща при около 65% от диабетиците. Промените в нервите и техните обвивки започват рано в хода на покачването на кръвната захар. Има множество данни, че неврологични увреждания се наблюдават дори при част от хората с предиабет. Затова се препоръчва провеждане на специализиран скрининг за невропатия още при диагностицирането на захарния диабет. Реалните прояви на диабетната невропатия могат да се изявят късно и най-често са белег за настъпили необратими увреждания. Оплакванията от страна на пациента обикновено са в 2 насоки – усещане на несъществуващи дразнители в долните крайници – парене, изтръпване, болка или пък пълна липса на чувствителност в стъпалата, изразяваща се в неспособност за възприемане дори на силни болкови стимули – пробождания, контакт с гореща вода, притискане. Загубата на протективен усет в ходилата е основен рисков фактор за възникване на рани, инфекции и последващи ампутации при хората с диабет. Стига се до диабетно стъпало, което е сред най-тежките диабетни усложнения. Ранното диагностициране на невропатията и редовните грижи за стъпалата са ключов елемент в предпазването от тези неблагоприятни последствия.
|
 |
| д-р Ваня Денева, дм
невролог
УМБАЛ Аджибадем
Сити Клиник Младост |
|
Какви са неврологичните нарушения при диабет?
Продължителното завишение на нивата на кръвната захар причинява както директна
токсична увреда на нервните влакна, така и нарушение в кръвоснабдяването на нервните
структури. Увреждания, свързани с микроциркулацията или т.н. микроангиопатия са един от факторите за развитие на диабетната невропатия и мозъчна левкопатия. Засягането на по-големите съдове от атеросклероза, в чието развитие диабетът има водеща роля, е причина за мозъчно-съдови инциденти като исхемичен или хеморагичен инсулт. От друга страна обмяната на глюкозата играе основна роля за нормалното мозъчно функциониране. Молекулните промени в централната нервна система, дължащи се на хронична хипергликемия, могат да бъдат причина за психиатрични заболявания при пациенти с метаболитен синдром, тъй като хранителните въглехидрати и протеини влияят на плазмените концентрации на много невротрансмитери, участващи в мозъчната функция.
Депресия, тревожност и когнитивни нарушения се наблюдават при голям процент от хората с диабет. Комплексно е въздействието на хипергликемията и за поява и развитие на съдова деменция и болест на Алцхаймер, които също бележат ръст с увеличаване на средната продължителност на живота.
Симптомите на увреждане на централната и периферната нервна система при диабет се развиват бавно, което при редовно проследяване позволява ранно откриване и предотвратяване на усложненията.
– Как да се избегнат неврологичните усложнения при диабет?
Веднъж настъпили неврологичните усложнения трудно могат да бъдат повлияни, поради ограничените възможности на нервната система за регенерация. Затова основен
приоритет на всички здравни специалисти, свързани с грижата за пациенти с диабет е ранната диагностика и запознаването с възможностите за профилактика. Разбирането и
активното участие от страна на пациента, са ключови за предотвратяване на необратими и често инвалидизиращи състояния като напр. исхемичен инсулт и тежката диабетна невропатия с диабетно стъпало.
Контролирането на кръвната захар възможно най-близо до целевия диапазон е най-добрият начин за предотвратяване или забавяне на увреждането на нервите.
От проведени клинични наблюдения при диабетици се доказва, че спазването на някои допълнителни препоръки подобряват или забавят развитието на неврологичните усложнения, независимо от етапа, в който започнат да се прилагат. Такива са:
Поддържане на стойности на артериалното налягане под 140/90 mm Hg.
Редовна физическа активност, която да включва най- малко 30 минути аеробни упражнения 4- 5 пъти седмично;
Отслабване при наличие на наднормено тегло;
Ограничение или избягване на употребата на алкохол;
Спиране на тютюнопушенето;
Следване на план за здравословно хранене, например средиземноморска диета;
Редовен прием на лекарства, както са предписани от проследяващия лекар и регулярни медицински прегледи.
Тези препоръки трябва да бъдат предоставяни своевременно при установяване на диабет или на инсулинова резистентност. От най-ранен етап на заболяването пациентите трябва да бъдат стимулирани към постигане на оптимален гликемичен контрол и към подобряване на здравословните си навици ежедневно.
При настъпване на неврологични оплаквания обаче, те трябва да се оценят от специалист и да се прецени нуждата от допълнителни изследвания или терапия.
Обнадеждаваща е появата в последните няколко години на нови групи медикаменти за лечение на диабет (GLP1 рецепторните агонисти, SGLT2 инхибитори и др.), които доказано подобряват контрола на кръвно-захарните нива и намаляват чувствително процента на вторичните усложнения. Тяхната употреба е особено препоръчителна при хора със съпътстваща атеросклеротична съдова болест или преживени съдови инциденти. Тези медикаменти са налични у нас и е задача на специалистите да оптимизират терапевтичния подход при тези пациенти.
Задайте въпросите си към специалистите в предстоящите дискусии:
14, Април 2022 Тема: “Диабет и очни заболявания” с водещи специалисти д-р Ивета Недева, ендокринолог и д-р Вероника Бачева, офталмолог
28, Април 2022 Тема: “Диабет и неврологични проблеми” с водещи специалисти д-р Цветан Гатев, ендокринолог и д-р Ваня Денева, невролог
Ще ви очакваме!
Кампания на i-Health Bulgaria и PHOENIX Pharma Bulgaria
