След приключване на 20-ят юбилеен национален конгрес по Клинична микробиология и инфекции организиран от Българската асоциация на микробиолозите ще ви представим с някои от най-добрите експерти в областта. Не пропускайте възможността да се запознаете и с най-новите високотехнологични разработки на Медиклим ЕООД. Повече за събитието ще научите ТУК.
Интервю с д-р инж. Боян Игнатов
Национален мениджър на фирма Медиклим ЕООД
Д-р инж. Боян Игнатов е с повече от 12 години опит в подготовката, управлението и реализирането на проекти за доставка на високотехнологична медицинска апаратура. Има магистърски степени по Радиоелектронна техника, Счетоводство и контрол и Публична администрация, както и защитена докторска дисертация в областта на Здравния мениджмънт. Преминал е множество специализации в страната и чужбина и е заемал различни позиции в сектора. От месец Септември 2020 г. е Мениджър за България на фирма „Медиклим“ ЕООД.
Г-н Игнатов, разговаряме с Вас само няколко дни след провеждането на 20-ят юбилеен национален конгрес по Клинична микробиология и инфекции, организиран от Българската асоциация на микробиолозите в Пловдив. Кои бяха основните разглеждани въпроси и теми по време на форума?
Научната програма на конгреса беше доста интензивна. Традиционно беше обърнато сериозно внимание на въпросите свързани с лекарствената резистентност, цяла сесия беше посветена на COVID-19, представени бяха и множество интересни случаи от клиничната практика. Присъстваха сериозен брой участници, което наред с перфектната организация от страна на домакините от Медицински университет – Пловдив допринесе допълнително за ефективността на събитието.
Какъв беше основният акцент от участието на Медиклим в този конгрес?
Представихме пред участниците последно поколение апарат за експресна идентификация на микроорганизми VITEK-MS Prime, работещ на принципа на масспектрометрията. Той позволява извършването на бързи и точни изследвания, елиминирайки почти напълно субективния фактор, при минимална цена за проба. Този апарат в момента е хит в цяла Европа, а най-радващото е, че вече имаме доставени такива и в България. Интересът към него е много висок и очакваме в най-скоро време по-масовото му навлизане в лабораторната практика и у нас.
Имахме възможност да представим и поредната иновация, разширяваща възможностите ни за мултиплексната PCR диагностика – тест за детекция на патогени в ставна течност, с който за по-малко от 1 час се откриват 39 таргетни патогени и гени за резистентност, причиняващи ставни инфекции. Сериозен беше и интересът към новия ни напълно автоматизиран тест за туберкулоза TB-IGRA, който пуснахме на пазара по-рано тази година.
Как се приемат тези иновации от лекарското съсловие?
Моето впечатление е, че голяма част от гилдията на микробиолозите са иновативни и прогресивни хора, които търсят новото и не се страхуват от него. Медицината е много динамичен отрасъл и е непростимо, ако през XXI век ние се лишим от най-съвременните възможности за диагностика и лечение. Разбира се, че човешкият фактор е най-важен, но трябва да е ясно, че бъдещето на микробиологията е в новите технологии. Постоянният дефицит на лекари и лаборанти не оставя място за конфликт между тях, тъкмо обратното, тази симбиоза е абсолютно необходима.
Относно нуждата от инвестиции – последните две години ни показаха колко остра е тя и колко пагубни последствия води липсата ѝ след себе си. Вярвам, че оттук нататък никой няма да си позволи да подценява важността на диагностичната дейност, още повече, че благодарение на съвременната апаратура освен по-качествено и бързо, тестването е и по-евтино.
Какво са Вашите очаквания и надежди за следващите няколко години в сферата на инвитро диагностиката?
Според Конфуций, да живееш в интересни времена е проклятие, но аз смятам, че времето, в които се намираме сега е огромен шанс за всички нас, да участваме в извършването на дълбоките промени, от които отдавна се нуждаем. Очаквам, че кадровият проблем в здравеопазването ни ще продължи да се задълбочава, особено в някои специалности, считани до скоро за непривлекателни, а надеждата ми е, че това ще е сигнал за здравните власти за необходимостта от коригиращи действия. Искрено се надявам, че здравеопазването най-после ще се превърне в приоритет и ще заеме полагащото му се място в държавната политика.