• бул. „Симеоновско шосе“ 45, София, България
  • +359 89 453 1553

Вашият надежден партньор

в България

Лично отношение

Квалифициран персонал

Качество & гъвкавост

Доволни клиенти
+359 89 453 1553

Витамин Д в предстоящия есенно-зимен период

Д-р Тодор Тодоров  е специалист педиатър в Аджибадем Сити Клиник Младост. Има над 15 години медицински опит. Извършва проследяване на физическото и нервно-психическо развитие на детския организъм, диагностика и лечение на детски заболявания. Има публикации на теми свързани с Автоимунен полигландуларен синдром и други. Лектор е в семинари на тема детско здраве към „Училище бебе“. Член е на Български лекарски съюз.

Въведение

Витамин Д е мастноратворим витамин, открит през 1921 от американския биохимик Елмър Макколъм в рибеното масло от черен дроб на треска и е използван за лечение на рахита. От тогава е обект на нестихващ интерес в научните среди и от цялото общество. Витамин Д включва пет молекули, от които най-важни за организма са витамин Д3 и витамин Д2.

Витамин Д3 (холекалциферол) е известен още като “слънчевият витамин“, защото се синтезира основно в човешката кожа при облъчването на стеролите с ултравиолетовите лъчи от слънчевия спектър (290-315 nm), но може да се набави и от храни с животински произход – риба, черен дроб, яйца, но до 15% от общото количество.

Каква е ролята на витамин Д за растежа и развитието на детския организъм?

Витамин Д има уникална и изключително сложна роля в обмяната на веществата и физиологията на организма. Не случайно говорим за витамин Д-хормон – това е  1,25(ОН)2-витамин D, който е 10 пъти по-активен от витамин Д3. Витамин Д-хормон се явява  диригентът на калциево-фосфорната обмяна. Благодарение на витамин Д тялото усвоява и задържа достатъчно количество калций и фосфор, необходими за изграждането, нарастването и поддържането на здрави кости. Дефицитът на витамин D води до намалена абсорбция на калций, магнезий и фосфор. Продължителният недостиг на витамин D оказва отрицателно влияние върху костната минерализация. Всеки е чувал за рахит – най често при дефицит на витамин Д. Повишен риск за развитие на рахит има при: продължително кърмени деца; деца на майки с дефицит на витамин Д. Затова е важно да обръщаме внимание и на бременните и кърмачките, деца с по-тъмна пигментация на кожата, защото меланинът намалява проникването на УВ лъчи и синтеза на витамин Д, както и ранното използване на слънцезащитни кремове с SPF над 30. Кърмачетата стават неспокойни, будят се често, стряскат се лесно, започват да се потят обилно с кисела пот, мускулите стават отпуснати (хипотонус), коремчето прилича на жабешко, описвани са рахитичните гривни и рахитична броеница. В съвременния свят рядко се допуска рахит, но най-често се наблюдава при кърмачета и малки деца на възраст между 6 и 23 месеца, а при юноши – на възраст от 12 до 15 години. Въпреки че рахитът може да бъде резултат от дефицит на витамин D, често се се добавя и дефицит на калций.  Тези две състояния се комбинират и увеличават риска от развитие на рахит при растящи деца и остеомалация след спиране на растежа. Натрупването на костна маса по време на детството и пубертета осигурява здрави кости и намалява риска от фрактури, както вероятносттот възникване на такива в напреднала възраст.

Кога е добре да се включи витамин Д в календара при бебета и деца?

Витамин Д се съдържа в незначителни количества в обичайната диета, особено в храната на кърмачето. Майчината кърма съдържа достатъчно и естествено балансирани нива на витамини С, Е и витамини от групата Б. Не е така, обаче, с витамин Д. Количеството на витамин Д в майчината кърма варира от 20 до 100 UI/l, средно 22UI/l,  я в кравето мляко – 14 UI/l.

Доносените новородени до 6-я месец трябва да получават 400 IU/дневно, като у нас е възприето профилактичният внос на витамин Д да започне през последната седмица на първия месец, тъй като се разчита на преминалия през плацентата витамин Д и образувания резерв. При преждевременно родените деца с ниска телесна маса трябва да се започне по-рано още след първата седмица, като профилактичната е двойно по-голяма и да се съчетава с прием на калций. За кърмачета от 6 до 12 месеца дозата е 400-600 IU/дневно в зависимост от дневното количество витамин D, взето с храната. След първата година рахитопрофилактиката с витамин Д може да се провежда само през есенно-зимния период. Препоръчва се здравите деца от 1 до 10-годишна възраст, както и юношите от 11 до 18 години да правят слънчеви бани с открити ръце и крака най-малко 15 минути/дневно между 10.00 и 15.00 часа, без слънцезащитен крем, от май до септември. Такива деца и юноши нямат нужда от суплементация, но и при тях, а най вече при липса на достатъчно слънцеогряване е желателно и безопасно да се замества с 600-1000 IU/ дневно за децата от 1 до 10 години и 800-2000 IU /дневно за юношите на базата на тегло и хранителен прием на витамин D през цялата година.

Именно редовното излагане на слънце е най-физиологичният начин за профилактика на рахита. Мислим си, че ако ние и нашите деца пием прясно мляко и се разхождаме на слънце, получаваме достатъчно витамин Д. Ще се изненадате, но това не винаги е така. Недостатъчното слънцеоблъчване е често дори в страни с умерен климат като България, особено през есента и зимата, защото слънчевите дни през есента и зимата са по-малко и по-кратки, децата излизат по-рядко и са плътно облечени, защото ние, родителите се страхуваме да не се простудят. Реалността обаче показва, че е невинаги осъществим в страните с умерен климат, особено през есенно-зимния период. Изключително важно е кога и къде се срещаме със слънцето, тъй като рано сутрин и късно вечер “полезните” слънчевите лъчи отсъстват и не преминават през стъклото на прозореца. Затова на практика е най-удобно внасянето на необходимото количество витамин Д с подходящи препарати. Такъв препарат е Vitamin D3 ABR 500 IU oral drops, solution 10 ml.

 Какви са ползите от витамин Д в предстоящия есенно-зимен сезон?

Витамин Д повлиява имунитета на растящия детски организъм, защото има имуномодулиращ ефект като увеличава синтеза на интерлевкин-2 и стимулира узряването на имунокомпенетнтните клетки. Приемът на витамин Д укрепва защитните сили на детето, завърнало се на детска градина или в класната стая.

 За кои групи пациенти е препоръчително да приемат допълнително витамин Д?

Трябва да обърнем специално внимание на бременните през последния триместър на бременността, особено ако съвпада с есенно-зимния сезон, които трябва да приемат по 1000-2000 UI дневно до обща месечна доза 60 000 UI. Уместно е да се приема допълнително количество витамин Д при липса на достатъчно слънцеогряване и бедна на стероли диета.

Специална рискова група включва възрастните и децата със затлъстяване, които се нуждаят от двойна доза витамин D в сравнение с дозите препоръчани за същата възрастова група с нормално телесно тегло.

Доказано е, че при оптимално ниво на 25 (ОН) витамин Д се намаляват рискът и смъртността от сърдечносъдови заболявания, рак и специално колоректалния карцином и не на последно място диабета.

Дефицит може да има и при вегетарианци, употребяващи храни с ниско съдържание на мазнини, възрастни хронично болни и неподвижни хора. Не на последно място и при хора, работещи през нощта и на закрито.

Като превенция бихте ли препоръчали прием на витамин Д?

Категорично да. От Октомври до Май е добре да се приема витамин Д за да бъдат здрави нашите деца, но и ние, техните родители – със силен имунитет, изпълнени с енергия и сила, добротворящи и хармонични.

 

 

Здравейте, как можем да Ви помогнем?